Този разказ го е писала майка ми.Посветен е на мен.Иизключително съм горда!Затова и го постнах:)За пояснение на читателя моята героиня е Аглика          

В съня си Яна видя как една жена заведе Аглика в някаква отдалечена шатра, а после я уви в красиво одеяло.Когато се обърна,  Яна позна в лицето й своята прабаба.Странно защо косата й беше сплетена на  две плитки, носеше дълга рокля, огърлица от костени пръчици и обеци от раковини.Тя се наведе към  дъщеря й Аглика и каза:

    - Ти си вече жена! На жената е отредено най-могъщото чудо в света – способността да ражда живот На  нея е дадено още да устоява на скръбта, да готви храна, да бродира и шие.В тази шатра ще останем с теб четири дни.През това време аз ще те науча на някои умения.Ще се моля да бъдеш добра жена и майка.Запомни!През тези дни трябва да си в  добро настроение, за да бъде така  през целия ти живот.

   После Яна видя дъщеря си как бродира, шие и плете, пеейки.Когато Аглика излезе от шатрата, навън се бяха събрали много хора, имаше специално угощение и се раздаваха подаръци.На този голям празник присъстваше и Яна.Изведнъж празничната трапеза беше изместена от бяла, широка и дълга пътека, по която тичаше Аглика.Тя бягаше, без да се обръща назад, бягаше и  бягаше…….      

     Внезапно майката се събуди.Както винаги десет минути преди будилника.”Чудесно – помисли си тя – ще имам време да се поразсъня.Красиви сънища!Да, хората са прави!Какво ли означава този сън?Древен празничен  ритуал, церемония дори и  Аглика там.Господи, тя плетеше и бродираше, това не е за вярване!Та тя най-добре може да се блещи и ръмжи.На четиринадесет години това са нейните умения.”

  Яна усети отварянето на вратата и разбра, че дъщеря й  е  вече в коридора, минути преди излизане за училище.Побърза да излезе, за да я изпрати.Последваха неизбежните напомняния:

     Карта за автобуса, ключове, пари!Да не забравиш нещо!

В отговор на своята загриженост както обикновено тя чу:

-  ММ…мм…мм..!

Докато майката се чудеше какво точно се крие зад ръмженето – някаква заплаха или просто сутрешно раздразнение, порасналата фея уточни нюанса на недоволството си:

        Изчезни от коридора!

Този коридор съвсем не беше шатра, а  в припряното утро Аглика съвсем не тичаше по бяла пътека, а командваше безцеремонно майка си.

За да си спести свадливата разправия, Яна чинно изчезна в кухнята.Тук, облегната на пералнята, тя продължи да си представя какво се случва пред входната врата.Седнала напречно в средата на коридора, дъщеря й си обуваше обувките.Войнишко зелените й кецове стигаха до средата на прасеца и имаха поне двадесет и четири дупки за нанизване на връзките.Аглика първо прекръстосваше вързанките, а после последователно мушкаше всяка една от тях в срещуположната  дупка.Бавно и инатливо, напук на нетърпеливото време,  Аглика се обуваше в продължение на десет минути. Яна вече си представяше едната трета неизвинено отсъствие  в бележника.Излезе в коридора, за да и напомни, че закъснява.В отговор на това последва поредната заповед:

       Казах ти, махни се!

 Яна я погледна и си каза наум:”Хапе като змия, която си съблича кожата..”

Майката все  още сновеше в коридора, докато зелените кецове вече летяха  към  училище.Угриженото й настроение не и попречи бързо да се приготви за работа и без закъснение да пристигне в офиса.Денят започна добре с успешно изпратения факс и намирането на загубения документ от вчера.Но денят все пак си  личи от сутринта, а не от началото на работното време.Малко преди обяд телефонът и извъня.Погледна екрана – Аглика.

        Ало, мамо…! - Дъщеря й плачеше.

        Какво се е случило?

       Ела, в районното съм.Моля те….!

       Но как?Какво….?

Аглика вече не отговаряше.Яна хукна.Какво ли не й мина през главата – отвлечена, нападната, малтретирана…..!Първото такси, кръстовището, зелен сфетофар, стъклената пирамида още малко…Ето – районното и …първата  срещната служителка.

        Извинявайте, къде са задържаните?

        Попитайте на първото гише.

        Но то не работи!

   Тогава на второто, какъв е проблемът?

    Добър ден!Къде е дъщеря ми?

    Коя е дъщеря ви, госпожо?

    Аглика, на четиринадесет години.

    Попитайте в пета стая.

С последни сили Яна се обърна и почука на отсрещната стая.Без да дочака отговор, натисна дръжката на вратата и влезе.

  -  Търся детето си.Какво се е случило с Аглика?

Зад малко стъклено прозорче една пухкава дребна чиновничка  вдигна топчестото си лице и погледна недоумяващо.

15    Моля?

На Яна и идваше да изкрещи.”Не само, че  приличаш на хамстер в стъклен аквариум, а на всичкото отгоре и не чуваш”.Все пак повтори за какво е дошла, без да предполага на какъв  словесен щурм, ще бъде подложена.

    Как какво се е случило?Ами, госпожо, дъщеря ви няма лична карта!Момичето преди шест месеца е навършило четиринадесет години, то е вече голямо, а ходи без документ за самоличност.Тя е вече личност, а пребивава нелегално в обществото.Това е престъпление и се  вписва в досието.

Яна залитна на една страна, подпря се на стената и промълви на себе си:”Господи, нямала лична карта, документ!”.За да дойде на себе си, започна да диша дълбоко.На едно вдишваше, до четири бавно издишваше.След като се успокои попита:

    Какво трябва да направим сега?

    Ами, госпожо, има процедура!Първо-един брой снимка.Второ- молба-заявление, трето – справка в есграон…

Служителката  декламираше с чиновническа  интонация.В погледа й се четеше безраличие и студената радост на паяк, усетил в мрежата си топло  пърхане на пеперуда.Първо, второ, трето….сложна процедура съпровождаща израстването. По-точно отбелязването на годините.Аглика щеше да се сдобие с документ за самоличност, зад който нямаше  да има  личност.И полът щеше да бъде малко неточен.Да, жена, макар и още да не беше станала такава.Природата явно не беше служителка на обществена поръчка и затова не бързаше.Напираше единствено бюрократската система, защото изпитваше глад за статистически  единици и документи.С  едно нещо обаче Яна беше съгласна.На такова формално признаване на  израстването  не му утиваше празнична церемония, защото нямаше какво да се празнува.По-вече му прилягаха ядовете и загубеното време, които  майката беше принудена да пожертва, за да освободи дъщеря си от районната служба.Колко хубаво беше порастването в съня й, където нямаше чиновници и документи, а някакво естествено съзвучие!

Преживяванията от изминалия ден бяха тема за разговор и вечерта на масата, където се беше събрало семейството на Яна – детето, тя и баща й.Аглика живо се вълнуваше.

   Аз виновна ли съм?

    Не, не си!

    Тогава защо ме задържаха?

Аглика не знаеше, че неволно попадна на един от голямата купчина с въпроси, които винаги имаха множество изброени отговори, но нито един верен.За щастие следващият й въпрос не беше от тази купчина.

    Мамо, може ли като се снимам за лична карта, да си сложа кулието с мъниста?

Както държеше салфетката с ръка, Яна за миг се сепна и започна бавно да я мачка.В съзнанието й пак  изплуваха фрагменти от съня.Спомни си Аглика в шатрата, бродирането, тичането по бялата пътека.Реши, че е удачно да разкаже съня и след като го направи се обърна към баща си:

    Странно!Какво ли означава това?

    Яна, странни сънища няма, те са истинската действителност! А това, което ти наричаш реалност, всъщност е фрагмент от съня.

    По-конкретно?

    Сънят означава, че дъщеря ти в скоро време ще стане голяма.Ще стане жена!И това е толкова реално, колкото това, че на света е създадена жената.Това, което реално днес си преживяла, означава, че си сънувала нечия  измислица за това, че децата порастват  или може би полупорастват на четиринадесет  години.Разбираш ли, че това е някаква полуистина на някакъв получовек, която след две години ще изчезне като краткотраен сън.

    Много, много не разбирам!Как тълкуваш съня ми?От къде знаеш това за Аглика?

    Сънувала си церемония на зрелостта, която е   древна  колкото Земята и Небето.При много народи превръщането на момичето в жена е празник, защото то означава способност за най-могъщото тайнство в света -  раждането.Това е сила по-голяма дори от силата на мъжа.

      А, защо момичетата и хората са участвали в тези ритуали?

    Вярвали са в традицията!

    Защо днес не вярват?

    А, защо ти нямаш съпруг?Да не би да вярваш в семейството?Традицията днес се превръща в карнавал на отминалото време, а от сцената на световната мода ни  демонстрират новите  модели  на безверие.В  съня ти се появява и  твоята прабаба, за да ти напомни да спазиш старите традиции, да отпразнуваш предстоящето събитие.Искала е да те върне към вярата в традицията.Погледни Аглика! В какво вярва?Обявила е война на всички и на себе си дори.

    Но тя сега съзрява!Изгражда личността си.   Започна като чиновничката от районното.На това съзряване аз му казвам криза, защото няма Аз и няма Ние.То може да продължи няколко пъти по четиринадесет години.Зрелостта при момичето е друго, тя идва като придошла река и е факт със или без документ. Днес ритуалите са подменени и не се оставяй да те заблуждават.Не смесвай истината на сън с лъжата наяве.

Този разговор слушаше и Аглика.Майка й си мислеше, че влиза през едното й ухо и  излиза през другото.Дядо й беше сигурен, че внучката му изобщо  не осъзнава колко дълбоки следи оставят думите  в нея.