jpgВзех решение да се родя в една студена декемврийска нощ.Макар през последните 9 месеца да тънех в лукс и охолство,в сигурност и безгрижие,придобивайки човешки облик в майчината отроба, аз жадувах за приключения.Копнеех с цялото си наскороформирало се сърце да се опуля срещу чудото,наречено живот,да демонстрирам пред света мощния си глас,а после доволно и щастливо да продължа сладката си дрямка.Уви,докторите в родилния дом имаха друго виждане по въпроса.Те държаха да останат необезпокоявани и през последния осми час на тъмната част на денонощието,а после с възродени сили да се захванат с благородната си професия.Аз мъдро преразгледах ситуацията и в крайна сметка като по-млада реших да отстъпя.Побленувах още малко относно бъдните си дни,а сетне сладко унесена от ударите на майчиния пулс неусетно заспах.Събудих се точно в 6.30 и…повече не можех да чакам!РОДИХ СЕ! Акушерката непохватно меко казано ме издърпа и за пре пре голямо щастие успя да ми счупи само ключицата.ЛЕко ми се размина…В следващите няколко мига топло погледнах към мама,изгледах стръвнишки сестрата,прозинах се и…отново потънах в сладостна дрямка.Преди това пропуснах да кажа,че направих някои очевидни констатации като например,че рождената ми дата е 3 декември 1991 година,а оттам и факта,че по-голямата част от живота ми щею протече в 21 век.Уви,това леко ме разочарова.За мен красотата се криеше в простите неща,в естествените творения на природата.А векът на новите технологии,киберпространството,ултрамодерните сгради и непонятните аксесоари и допълнения към ежедневието на човека ни най-малко не ме караха да застина от възхищение.
  Следват няколко безгрижни години от моя живот.Смяна на пелени,топло мляко,разходки в

парка.Пропуснах да спомена,че имах щастието да се родя в най-прекрасния град на този свят-Велико Търново.Още с прохождането си тръгнах да изкачвам баири и хълмове докато след 14 години стигнах и до връх Мусала-2925м н.в.:)))))Често сменях обстановката,гостувайки на различни баби в различни китни селца с девствена природа,имах опит с посрещане и доене на кози,сеене на лук,вадене на картофи,бране на домати по бостаните,катерене по череши,сливи,орехи и ябълки.Всяка една кокошка си имаше култово име дарено от мен,всяка една котка бе фешън с модния си стайлинг моделиран и ушит от мен,всяко едно куче бе видяло бял свят благодарение на мен,която бях върл противник на правилото,че кучето трябва да пази двора вързано с не много дълъг синджир.Изобщо…ИДИЛИЯ.Безкрайни поляни,изгреви и залези,гъсти гори,вечерни седянки,пътешествия с каручки,приключения и приключения.На това място трябва да спомена и двете основни събития случили се тогава-една немска овчарка ме охапа много жестоко и едва не обезобрази лицето ми,но слава на Бог,оцелях,а  и  физическите и психическите белези от случилото се вече се заличиха.Вкарах в ужас многочислената си рода тогава,но…вече си спомняме само на Великден,когато в моя чест правим курбан.(всичко се случи на връх Великден,защото също както 20 години преди това традицията да не се работи на този ден е била пренебрегната и баща ми едва не се е пребил падайки от една скала,така и на моя Великден аз пострадах)Второто събитие бе че си изгубих зеления заек Бъни,с който по особен начин бях свързана и бяхме на крачка да обявим общонародно издирване.Цялата история завърши с хепи енд,когато наи-добрата ми по онова време приятелка го намерила изпуснат на земята,прибирайки я от детска градина.Ах как мразех да ходя на детска градина.Караха ме да спя на обяд,да ям помии(обичах наи-много мусака,защото наи-бързо се изяждаше),по-наперените момиченца ни крадяха цял ден събираните кестени ,а няколко момчета ме харесваха,поради което не спираха да ме гонят,душат,скубят и целуват по бузката.НАкрая главатарят ми подари пръстен,който съхранявах в една кутийка със сапунчета и герданчета от дребни главички лук,който пръстен   даде прекрасен повод на госпожите да ме бъзикат и закачат.А аз,горката,все се засрамвах…
Имаше един период,през който бях на заточение в Ловеч при едната баба,където си изкарах все пак прекрасно.БЯхме там на Коледа,правихме маскен бал,аз бях снежинка,с тати се спускахме от могилата с една шейна и изобщо…много хубаво…докато нашите една сутрин не си тръгнаха и наи-предателаски не ме изоставиха:(Като си тръгнаха и каките ми вече тотално откачих.Единствените ми забавления бяха гледането на ”Делфи Делфинчето”,едноименния сериал ”Андреа Селесте”,гостуването при съседки,една любима моя играчка,дядо,който ми купуваше триъгълни локумени вафли,шишето от кетчуп,от което пиех вода нощем и сервизите на баба,с които се забавлявах.Е като се замисля не е било лошо тогава.Ама много ми липсваха ама и тати
 После отново си бях у нас :)))
Последвалата една година се заселихме с нашите в планината.Отново идилия…Бяхме в една алка вила с мансарда-там спях аз.Покривът бе ламаринен и чувах как ромолеше дъжда,имах немска овчарка-Пенка,ежедневно обикалахме горите,отглеждах 2 охлюва,божи кравички в бурканче и едно пухкаво пиленце,което обаче не доживя до дълбока старост(подробностоте ще ги спестя:( )Баща ми работеше в здравната служба,а мама в пансиона,който се намираше там като учителка.ОБожавах да ходя с нея там и да съм при какичките и батковците(на батковците често им се разнинаваха 2-те като идваха с нас да берат къпини и мама им пишеше 3-ки за поущрение).Най-колоритните личности в селото бяха чичо Гошо кръчмаря,леля Марчи пощальонката,леля Цеца която биеше звънеца в училището и все ме  вдигаше аз да натискам копчето(все черпеше татко с коняци в кръчмата),чичо Гошо и разбира се леля Донка и чичо Петър от горната махала.Пътя дотам беше 2 4аса през гората,ама ние често ходехме.Чичо Петър ме возеше на мотора му и на трактора(от едната ти страна скала,от другата-трап гррр)Имаха си едно лисиче,което все ходех да гледам.ИМа6е и много ку4ета,крави,прасета,овце и…какво ли нямаше…
  97-ма се реши,че от мен трябва да излезе образован човек и се преместихме във Варна,когато бях на 5.Една година ходих на детска градина,а после…даскало.Първо учих в Климент до 7 клас.БЯх от 1 клас с френски.Голямо учене беше,брей…БЯх любимка на учителките заради милото ми личице.Ох,много ме мързи вече да пиша,а и ми се спи…ПОсле кандидатствах в 4 езикова с първи френски и 2 испански и сега съм там.От 2 години съм там.КАрам остър пубертет,много,много остър….:((((Имам и лабилна психика и депресивни наклонности.Все ме мъкнат при разни психиатри…НАпоследък съм добре обаче :))))ДА ви кажа,много съм особена.Не съм като другите.Рядък екземпляр съм…По странни работи се увличам и за много хора си падам леко ку-ку.Голямата ми страст са планините и катеренето,танците(народни,балет,латиноамерикански,характерни,всякакви),книгите,писането, изкуствата като цяло.Нежна си ми е душата:))Често се затварям в себе си,но силно се надявам да престанат вече апатиите и депресиите,които често ме застигат без причина.Еми друго какво да ви кажа…прозяв….Z z z    а-аа Вероника се казвам и съм на 15

Интересна биография сърожденничке...

:)))Прекрасен ден да се родиш...:)))

Хаха вярваш ли си като казваш, че смотаното Търново е прекрасен град???