След шестия си час сън безвъзвратно бях събудена:(Няма нужда да описвам подробности около интервала 6.40-7.30,защото рядко в тези минути се случва нещо различно,от вече споделеното в предните постове.И тази сутрин не закъснях поради простата причина ,че нямах търпение да започне заветния 1 час психология.Знаех,че ще ми върнат гениалното есе,а малко ласки и милувки върху егото ми са винаги добре дошли.И така,тя ми го върна.Каза,че е най-прекрасното есе,което е чела.КАза още,че не е съгласна с абсолютно нищо с изключение на последното изречение.То било гениално!Апък есето като цяло било дълбокомислено и филосовско и прекрасно и...топях се,разливах се в атмосферата...Прочете го пред класа...Прочела го била и пред випуска.Малиии,леко се поизплаших.А като си спомня само как го писах в 12,за да нямам 2...и как ме мързеше...после как взех да се разгорещявам и как накрая тотално отрекох заглавието.Ама не ми пукаше!Нали го бях написала и нямаше да имам 2...
                                     ............................................................
После не ме изпитаха по физика,НЕ МЕ ИЗПИТАХА ПО ФРЕНСКИ,не ме изпитаха по история.COOOOOOOOOOOOOOOOOOOOL:)))))))Ощастливихме отново кучето със солиден кремвирш,за да го наприм и него съпричастно към радостта ни:)
Този път сама се прибирах,понеже Магито я домързя да върви пеша 1 час в най-големия пек.И все пак,прибрах се.ЦЯл ден не бях яла,защото днес ми е гладния ден.Стоически търпя и в този момент.Пак спах близо 3 часа и пак не стигнах до Новия завет.Класното е утре:((ЧАО,че....молете се за мен!PLS!