Какво ли да напиша?Не знам....
Събудих се с мисълта да постна най-накрая нещо в това блогче и естествено цъфнах точно тук.АМА...Обикновено писането за мен е удобно средство да се отървавам най-безболезнено от чувствата и старателно да подреждам мислите си.Естествено рядко излиза нещо,което би могло да се чете от втори лица,но...както и да е.Понякога ми се иска да мога също и фантазиите,и мечтите си да превърна в букви,думи и изречения,но...Винаги започвам и никога не свършвам.
Сега отново пиша,но този път дори не знам с каква цел го правя.КАто гледам,вече  8-ми ред от писанките ми, а....ТОВА СА ПРАЗНИ ДУМИ!!!
И все пак,казах си, че именно днес ще постна нещо колкото да се знае,че още мърдам, и го направих.:)))Аплодисменти за мен!Като ме обладаят лудите и имам материaл за споделяне ще се завърна пак хахахаха Еми...мерси за вниманието,ако все пак е имало някой без работа,който да ми е изтърпял брътвежите До скоро xixixiixxi